Mon premier voyage de Paris

Здравейте Момичета,

Озаглавявам тази публикация по този начин тъй като определено искам отново да се върна в Париж, поне още веднъж. Влюбих се в този град. Моят приятел ме упрекна, че дори бих живяла там и да си призная не виждам нищо лошо в тази идея :) Вероятно ако съм в някой от крайните квартали надали бих мислила по същият начин, но аз видях най-доброто и красивото от Париж. Бързам да я напиша още докато споменитe в главата ми са пресни и живи :)

И наистина, този град е сякаш изграден, за да му се възхищаваш. Красотата се крие зад всеки ъгъл на великолепните сгради,  в божествения аромат на топъл хляб във всяка пекарна, в красивите французойки с ярко червено червило, в пикник с приятели и с вино на Марсови полета пред Айфеловата Кула. Отново се размечтах..........

Екскурзията си я организирахме от България с помощта на наш приятел, резервирахме самолетни билети и хотел на площад Nation и просто трепетно очаквахме датата (поне моя милост) на нашето заминаване. Пътувахме с Air France и София ни изпрати с дъжд, но пък Париж ни посрещна със слънце и дъжд :) и така започна нашата Парижка афера.

Купихме си Museum Pass Cart, която важи за 4 дни за 50 музея за сумата от 56 евро, с идеята , че дори да не успеем да ги обиколим всичките (така и стана), ще успеем да посетим поне най-важните и пак ще сме на на сметка, тъй като картата ти осигурява приоритет да не чакаш на всички опашки. Допълнително си купихме тридневна карта за транспорт за 46 евро на човек.

Първият ден посветихме на Версай. Досега съм посещавала дворците Долмабахче в Истанбул, Шонбрун във Виена и Бъкингам Палас в Лондон, но никой от тях по мое мнение не може да се сравни с пищността и разкоша във Версай. И не толкова самата сграда с множество апартаменти, а градините, ах градините........................................ Може да се лутате часове в тях, дори да се загубите и пак няма да успеете да обиколите всичко. Разгледахме апартаментите на придворните дами (ах, тази Мадам Помпадур), спалните на Кралят и Кралицата (филмът Мария-Антоанета на София Копола е сниман във Версай и там може да видите целия блясък и разкош типичен за епохата). 

Точно пред спалнята на Кралят Слънце

Таванът в един от апартаментите във Версай

Фонтанът на Аполон в градините на Версай

Храмът на любовта

Модерната карета във Версай :)

След дългата обиколка и прекосявайки балната зала, решихме да отделим време на градините или по-скоро на Големият Трианон, Малкият Трианон и кътът на Мария-Антоанета. Както каза моят приятел, главният дворец на Версай им е станал тесен и са си построили по-малък дворец (Големият Трианон), после още един още по-малък (малкият Трианон), а накрая Мария-Антоанета е създала за нея и бъдещите престолонаследници кокетна малка ферма, изпълнена с мелница, езеро с лебеди, с малко схлупени къщурки покрити с мъх и уханни рози. Предполагам, че се е разкарвала там с децата и са похапвали току що изпечен хляб с прясно масло, тъй като наоколо имаше овчици, кравички.

Езерцето с лебеди и къщички в стил Рустик

Определено за Версай е необходим цял ден, тъй като и пътят до там е около час с влак, за съжаление ние ограничихме нашата обиколка само до 5 часа тъй като валеше ужасен дъжд и бяхме мокри до кости. 

Големият Трианон от розов мрамор, дъждът не спира

След Версай се насочихме към Музеят Д'Орсе (инфо), който затваряше след 30 минути (т.е. в 6 ч. вечерта). Там гостуваше изложбата на Ван Гог с тематичните картини на неговата стая и автопортретите му, нищо не успях да снимам, не беше позволено :) Архитектурата на Музеят Д'Орсе е уникално красива, като нашият гид Стефан ми разказа, че всъщност сградата е бивша гара и затова и интериора на музея е толкова интересен и необичаен.

Музеят Д'Орсе

Лувърът е зад мен

 

Пресякохме Сена и се оказахме точно пред Лувъра. Всяка сряда и петък Лувърът работи до 10 ч. вечерта, така че ние решихме да го посетим в 6 ч., надявайки се да е по-спокойно. Винаги съм искала да го посетя, дори за мен синоним на Париж е Лувърът, а не Айфеловата Кула. Точно пред Лувъра има Арка с позлатена колесница с коне на върха, които наподобяват на тези на върха на Църквата Сан Марко във Венеция. Когато застанете в лице пред Арката срещу Лувъра гледайки в права линия виждате Египетския Обелиск на площад Конкорд, след това по продължението виждате по-голямата Триумфална Арка на авеню Шанс-Елизе и най-накрая мяркате най-голямата и най-модерната Арка La Defence в бизнес квартала. 

Арката пред Лувъра

Винаги съм си мислела, че Стъклената Пирамида не отива на класическа архитектура на Лувъра, но хората явно са били прави, модерното и старинното се допълват перфектно. 

Лувърът се дели на 3 крила - Denon ( италиански, испански и френски живопис + гръцки антики), Sully (гръцки, етруски, египетски, южно американски антики и историята на Лувъра през годините), Richelieu (посветено на епохата на кардинала, за съжаление това крило не успях изобщо да го разгледам). Без да има време да роптае, половинката ми беше завлечена от мен директно в Denon. Завършила съм художествена паралелка, дори имах амбиции да продължа в художествена академия, така че да съм сред творбите на Микеланджело, Ботичели (ах, как го обичам), Рафаело и Да Винчи за мен беше сбъднат сън. Естествено не пропуснах да се снимам с Мона Лиза :) там е и известната картина с коронацията на Жозефин от Наполеон, за която ни беше разказана интересна история как художникът по настояване на Наполеон е добавил майка му, тъй като е отказала да присъства на церемонията и неговите сестри с разноцветни рокли :)

После попаднахме на Венера Милоска или по-скоро Афродита от Милос, все още си е без ръце :) последва низ от артефакти, кой от кой по-изящен, ценен и уникален - египетските саркофази и папируси, скулптурата на Амур, който оставя Психея. Не усетих кога минаха 4 часа заобиколена от толкова много история и изкуство, а навън макар и 10 ч. беше все още светло или така известният twilight :) Под Лувъра има магазини, кът за хранене и директна спирка на метрото, така че може и да отдъхнете, но кой се сеща за това.

Вторият ден ни посрещна със топла слънчева утрин и се отправихме към Пантеона, за да видим махалото на Фуко. Изненада - то подлежи на реконструкция за 3 години, но долу в криптата посетихме гробниците на Александър Дюма, Виктор Юго и много други творци и дейци, там бяха погребани дори Дантон и Мирабо (един до друг, какъв парадокс). 

Кметството в Париж

Пантеонът

След това се насочихме към дома на Инвалидите. Невероятно величествена сграда със златни куполи, в чийто Параклис се крие гробницата на Наполеон. Гледайки неговия огромен саркофаг си спомних малката му спалня, като за дете и дори започнах да си пея песента на Аbba - Waterloo. Все пак Французите са отдали своята голяма почит на този велик владетел с прекрасен храм в негова чест. Останалите части от музея са посветени на Първата и Втора Световна война, на Средновековието и не си спомням още какво. Признавам си всичко след Наполеон ми се стори леко скучно и предпочетох да се изтегля на една пейка в парка и да храня гълъбите в компанията на нашия гид и приятел Стефан (сега е момента да те похваля и да ти благодаря за непрекъснатите разходки с нас), докато половинката сновеше из войните :)

Домът на Инвалидите

Параклисът в чест на Наполеон

Саркофагът на Наполеон, всички му победи са отбелязани в кръгът около него

Оттам решихме, че е крайно време да посетим Айфеловата Кула и тръгнахме към Марсови полета (Champs de Mars) - тучни и зелени поляни пред Айфеловата Кула, на чийто фон всички се снимаха. На втория етаж на Айфеловата Кула беше закачена огромна топка за тенис по случай Ролан Гарос :) а под Кулата имаше временни тенис кортове с играчи на тях. Французите определено мислят в детайли как да се погрижат за доброто настроение на своите туристи :) Там хапнах чудесен ванилов сладолед с ягода :)) Всички мои приятели познават чревоугодната ми натура, затова за тях няма да е изненада, че в Париж наблегнах най-вече на техните топящи се в устата киш от сирена, кроасани с масло, малки плодови тарти, пресни сандвичи с шунка и ементал, изобщо откъм храна и вино Париж е много гостоприемен :) 

След фотосесията ми на Марсови Полета (през цялото време правех асоциация с Аресовата нива, която Язон разорава с помощта на два огнедишащи бика  и посява драковите зъби, за да израстнат Аресовите войни (малко съм луда на тема гръцка митология), но и Париж успява по прекрасен начин да преплете Гръцката Античност и Римското великолепие и мощ, а да, качихме се на площад Трокадеро. Е, нещо не ме впечатли този площад, много шумен, много препълнен, но със страхотна гледка. 

 Тръгнахме с метрото към Парижката Света Богородица, но по пътят се отклонихме, за да разгледаме една много красива и старинна малка църква Saintе-Chapelle (инфо), за която се оказа, че се чака на опашка от 200 човека, но тъй като беше вече към 5 и предстоеше да затвори се шмугнахме набързо. Препоръчвам ви да посетите това място, едно от най-добрите постижения на Готическата архитектура. Входът е платен. Там са разположени възможно най-красивите витражи от 13 век, които някога съм виждала. Известна е още с това, че там Луи IX е съхранявал своята колекция от религиозни реликви купени от Константинопол, една от тях е короната от тръни носена от Христос.

2-рият етаж на Saintе-Chapelle

 Пред Парижката Света Богородица имаше дълга опашка от чакащи, тъй като входът е свободен, моят мъж се нареди за Кулите, където важи пас-картата, но не успя да мине (за съжаление до края на престоя ни там така и не успя да се вреди:( Лично на мен тази катедрала ми подейства леко тягостно и подтискащо, това чувство може да се дължи на романа на Юго, но атмосферата определено не ме грабна. Вътре е много обширна с характерните за Готиката остроъгълни форми и върхове, мрачна и студена. Поогледахме се за Квазимодо, но от него нямаше и следа :) Камбаните в 7 часа вечерта звънят вълшебно!

Парижката Света Богородица

На всяка наша екскурзия с моя приятел имаме една максима, която винаги спазваме - пребиваме се от обикаляне, опитваме се да видим почти всичко за максималното време, което имаме. Говорим не за нощен живот, а за музеи и забележителности. Сутрин излизаме в 9 и се прибираме към 12 и така всеки ден. И тук положението беше същото, така че след всичко изредено до момента се отправихме към Площад Вандом (инфо), където се намира хотел Риц (много важен монумент според нашия гид :):) за съжаление беше в реконструкция. Допълнително на площада ще видите колоната посветена на победата на Наполеон в битката при Аустерлиц, която е излята от претопените пушки. Не ви излъгах като ви казах, че зад всеки ъгъл ви дебне кое от кое по-красиво и забележително кътче. 

 


Следваща спирка в обиколката беше площад Конкорд с блестящия Египетски Обелиск в близост до Елисейския дворец :)

Площад Конкорд

Grand Palais

Минахме покрай Grand Palais където имаше много интересна Римска изложба и оттам продължихме към известните Шанс-Елизе окъпани в последните за деня слънчеви лъчи и тук накарах моят приятел да ми попее любимия ми куплет от песента на Михаил Белчев "Булевардът":

Булевардът с лиричния ритъм
аз не сменям за Шанз Елизе,
тук възкръсват след дългото скитане
уморените ми нозе.
Този факт е световно известен,
че на 'Руски' започва денят
и цъфтят в суматохата кестени,
прецъфтяват и пак цъфтят.

Защото вярвайте ми Витошка ми се стори по-хубава. Може би прекалено много очаквах или пък просто булевардът е много надценен поради туристическия интерес, но не бях особено впечатлена, разходихме се, купихме си по нещо (аз най-вече козметика). 

Гледка към Шанз-Елизе от Триумфалната Арка

Зa финал на неусетно изминалия ден се качихме на Триумфалната Арка. Беше станало 10  ч., но както споменах беше сумрак и успяхме да се насладим на прекрасната панорамна гледка. Триумфалната Арка работи до 11 часа през лятото, така че ви препоръчвам да се качите вечер на нея, хем е по-спокойно и можете да си направите повече снимки, хем в 10 часа Айфеловата Кула блясва в хиляди светлини и гледката е несравнима. Под Арката гори вечен огън.

Триумфалната Арка

Третият Ден беше отреден специално за базиликата Sacré-Cœur (инфо), която се намира на най-високия хълм в Париж. В живописните улички преди многото стъпала, които водят до базиликата, има много магазинчета със сувенири и капанчета за хапване и според мен цените на сувенирчетата там са най-добри, а самите дрънкулки най-разнообразни. Тоест всички магнити, халби, подложки за чаши и всевъзможни сладки нещица бяха избрани оттук. На площадчето пред входа на Sacré-Cœur са се разхождали и рисували Салвадор Дали, Пикасо и много други именити творци. Самата църква е неописуемо красива, изградена от блестящ бял камък, който те заслепява на яркото слънце. Отвътре не е толкова впечатляваща, но самата й атмосфера е успокояваща и отпускаща, за разлика от Нотр Дам. Малко зад нея в уличките се намира и църквата Св. Петър. След това се озовахме на площад Монмартър - оживени павирани улички, насядали художници предлагащи своите платна, жужене и смях, аромат на пенливо вино и цветни сладки макарони. Тук е раят за хора на изкуството. Можеш да си седнеш в някое бистро, да пийваш розе и отстрани до теб да  ти рисуват портрет :)

Sacré-Cœur 

  
Слизайки от хълма надолу към Moulin Rouge се замислих как са го измислили Французите - горе и на високо се намира духовното, а долу в ниското - плътското и светското. Цялата улица, на която се намира "червената мелница" е изпълнена със секс шопове или стриптийз барове, тук няма да видите Парижани, а само туристи. Нашият гид настояваше да си купя престилка за готвене със известната черна котка Le Chat Noire (мюзикъл и едновременно с това символ на нощен Париж), но аз се въздържах :). Поехме към операта Гарние, която е много впечатляваща и след това бях оставена цял следобед да се скитам сама по магазините до насита :)

Moulain Rouge

Palais Garnier Operа

В последствие тъй като аз съм много заинтригувана от историята на Мария-Антоанета, се отбихме в Conciergerie (инфо). Това е дворецът-тъмница на френските люде особено през Революцията. Много студено, влажно и мрачно място - слизайки надолу в тъмниците за момент си представих какво им е било на затворниците, усещайки последният лъч светлина върху себе си. Килиите за бедните бяха постлани само с изгнила слама, за средната класа бяха с две легла и стол, а за богатите и грамотните бяха с легло, стол и масичка за писане. Тъмницата на Мария-Антоанета е била луксозна, с право на разходка в едно малко дворче. Прекарала е там около 3 месеца, без децата си, под непрекъснатото наблюдение на 2-ма стражи. Тук се сетих за нейната жизнерадостна ферма изпълнена с цветя и светлина и мрачния затвор, в който е държана. Оттам щракнахме кулата Сен Жак (бивша камбанария на разрушената църква Сен Жак) и се спуснахме с метрото към Бастилията. Тя отдавна не съществува, а вместо нея гордо се мъдри паметна колона с позлатен ангел на върха. Колко странен избор да обозначиш място, на което са гилотинирани толкова много хора.

Кулата Сен-Жак

Бастилията

Вече бяхме на предела на силите си, но аз имах последно желание, а то бе да отидем на Марсови полета в 10 ч., за да наблюдаваме с останалите хора включването на светлините на Айфеловата Кула този път отблизо. Посредством метрото слязохме на един от най-красивите мостове, който някога съм виждала. А именно, мостът построен в началото на 20 в. от руският император Николай II , толкова изящна дърворезба, толкова преплетени символики в статуите. Поспряхме се за момент да погледаме минаващите корабчета по Сена и забелязах, че 2 азиатски двойки правеха своите сватбени фотосесии на моста. Явно в Азия е престижно да се венчаеш в Париж :) На кея под моста, от страната на Айфеловата Кула имаше много заведения където младите Парижани, наконтени и развеселени пиеха по чаша вино и се радваха на свободната си петъчна вечер в шумни компании или по двойки приседнали на тротоара. Това е Париж низ от светлини, глъчка, хубаво вино и красиви жени :)

 

Както и предполагах на Марсови полета се бяха настанили много местни, но и туристи на меки одеяла в очакване на светлинките. Ние с половинката си бяхме взели само розе, ядки и някакви други залъгалки, докато хората около нас се бяха подготвили сериозно. Кошници пълни със сандвичи, сирена, френска мастика Перно, а ако нещо привършеше наоколо обикаляха момчета, които продаваха шампанско и хапване :) Точно в 10:00 ч. Айфеловата Кула заблестя и заприлича на огромна коледна елха и всички започнаха да ръкопляскат, наистина е романтично :)

Оттам насетне последна закуска в местната boulangeriе (пекарна) и влак към летище Шарл Дьо Гол. За малко да изпуснем полета си, тъй като влакът се развали и изкарахме 1,20 мин. в чакане на нов. Съветвам ви за градове и летища от подобен мащаб да си предвиждате много повече време за придвижване до летището, за да не се притеснявате като нас :)

Може разказът ми да ви е досадил, но съм толкова пълна с преживявания и спомени, че ми се искаше да ги споделя. Както започнах в началото, пожелавам на себе си, а и на всеки един от вас да посети това омайно място.

Bisous,