Предизвикателство: 10 книги

Здравейте Момичета,

За "Предизвикателство:10 книги" ме тагна негласно Тея  и аз реших да се включа към този все повече набиращ последователи таг.

Предизвикателство: копирай и сложи указанията в блога си / на фейсбук стената си, после изброй 10 книги, които по някакъв начин си запомнил/а, и tag-ни 10 човека да направят същото. Не мисли твърде много. Книгите просто трябва да са имали някакъв ефект върху теб. И посочи 10 приятеля, които да направят същото.

Източник: Интернет

Може би трябва да започна с някакво въведение, а то е, че в нашето семейство се чете усилено. И аз и сестра ми направихме късогледство, защото лятото вместо да играем навън, се наслаждавахме на поредния криминален роман.

Ще разделя списъка си на периоди, свързани с изминалите и не дотам години от живота ми: детството , юношеството и юбилеят dirty thirty (който ми предстои). Това са скъпи за мен книги от семейната библиотека, които са ми били препоръчани като дете от баща ми, с думите "Това са книги за цял живот, няма как да си израснал без да си прочел някоя от тези книги". Това са книги, които по някакъв начин са повлияли благотворно на моят характер и душевност, помагали са ми в трудни моменти, пренасяйки ме на друго място.

Детство 7-13 г.

1. "Синовете на Великата мечка" от Лизелоте-Велскопф-Хенрих. Да, някои деца четат в началното училище "Карлсон, който живее  на покрива" или "Пипи дългото чорапче", а мен ме захраниха с тази индианска поредица, всеки том с дебелина 3 пръста. Колко пъти се преструвах, че съм Харка, синът на вожда и стрелях с имагинарен лък :)

2. "Антон и Точица" от Ерих Кестнер. Тук сестра ми реши, че трябва да се намеси с възпитанието ми и лично тя ми даде да прочета тази книга. Още помня изданието с бледожълти корици и с ръчно изрисувани от автора илюстрации към текста. Препоръчвам с две ръце и "Емил и детективите", "Двойната Лотхен","Хвърчащата класна стая" на същия писател.

 3. Старогръцки легенди и митове, автора не си го спомням. Винаги съм обичала гръцката митология - историите за безстрашни герои, страховите същества, фавни с флейти и красиви нимфи. Какво повече му трябва на човек от един лабиринт и кълбо прежда.

Юношество 13-18 г.

4. "Кралица Марго" от Александър Дюма-баща. За разлика от други, аз прочетох първо тази книга и после "Тримата Мускетари". Запечата се в съзнанието ми и после в часовете по история гледахме и филма с Изабела Аджани. Много е въздействащ!

5. "Китайски загадки" от Робърт Ван Хюлик. Обичам Еркюл Поаро (Агата Кристи) с неговите сиви клетки, обичам Шерлок Холс (сър Артър Конан Дойл), но никой от тях не може да се сравни със съдията Ди. Великолепна поредица от 23 романа, която те пренася на един дъх в Китай сред серия от заплетени случаи. Това е единственият автор, при който не мога да разгадая нито мотива за убийство нито пък убиеца.

6. Разказът "Божура" от "Старопланински легенди" от Йордан Йовков. Обожавам цялото творчество на Йовков като започнем от романа му "Чифликът край границата", минем през пиесата "Албена" и завършим със сборниците с разкази . Но този разказ ми е легнал на сърце и съм го препрочитала хиляди пъти, колко по-красива и дяволита циганка си имаме в родната литература от Есмералда на Юго.

7. "Анна Каренина" от Лев Толстой. "Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему." Разтърсващ роман, колко сълзи съм проляла, аз много си падам по такива злощастни съдби.

След пълнолетие 18-...........г.

8."Гордост и предразсъдъци" от Джейн Остин. Великолепен роман за една за съжаление отминала епоха, когато дамата е била дама, ухажването е траело месеци, а първите откраднати целувки са били най-сладки. 

9. Разказите на Франсис Скот Фиджералд. Обожавам тази "Ера на джаза" - светът на привилегированите, гонките с бързи коли, дивите нощни забави и трагичните любови. Както сам Фиджералд пише „богатите са различни от вас и мен“.

10. "Евгений Онегин" от Александър Пушкин. Никога не съм обичала романи в стихотворна форма, поради тази причина ( а може би и защото съм била малка) не разбрах и не обърнах никакво внимание на това произведение, което изучавахме в училище като задължителна литература. В последствие реших отново да се върна към него и изведнъж новият прочит беше съвсем различен. Любима ми е финалната сцена, когато Онегин е отхвърлен и осъзнава какво е изгубил.

Като бонус искам да посоча (знам, че е извън регламента, но са ми така любими):

Приказките на Оскар Уайлд. Това не са типичните детски приказки със зайчета, принцеси, принцове и щастлив край. Това са по-скоро истории, които ще докоснат душата ви, ще развълнуват сърцето ви. "Рожденият ден на Инфантата" и "Славеят и розата" са приказки, които никога няма да забравите.

Това са моите любими книги, моите спомени. Тагвам: Теди  и Мариета от бюти-гилдията, Жужа, Филип, Стефан във фейсбук и всеки друг, който би искал да се присъедини е поканен.