Няколко седмици поред публикувах в страницата на блога във фейсбук, снимки от обиколките ми из България. За моя радост получих много въпроси и коментари, свързани с цялостната организация и протичане на пътуванията. Затова реших да ви нахъсам за нови приключения с една кратка публикация за трите дестинации преди предстоящите почивни дни 21-24 май.
Времетраене: 1 ден
Чудните мостове са красиви скални арки, които свързват двата бряга на река Дълбок Дол. Този природен феномен се намира в Родопите, отклонявайки се от главния път за Смолян преди Чепеларе (подредбата е Пловдив-Асеновград-Бачково-Чудни Мостове-Чепеларе-Смолян). Перфектното време да ги посетите е пролетта, защото е достатъчно прохладно и същевременно зелено. Няма обособен паркинг, ние паркирахме близо до боровата горичка. За хапване има нещо като хижа със скара-бира, но ние не рискувахме. Все още мястото не е достатъчно облагородено, но определено се вижда, че са започнали да инвестират в изграждането на туристически център. Не се заплаща вход.
Чудните мостове |
Чудните мостове |
Бачковският манастир е вторият по-големина след Рилският. Всъщност името му е "Успение Богородично", но всички го знаем като Бачковският, заради близостта му до село Бачково. От дете посещавам това място и няма как да не спомена, че с годините манастирът претърпя много промени. Дворът му разцъфна от зеленина, но някои от частите на комплекса бяха затворени за посетители. За съжаление вътрешността на храма е доста опушена и почерняла от сажди и няма да успеете да видите красивите стенописи. Може да се поклоните пред чудотворната икона на Света Богородица, но ще се наложи да почакате на опашка. Отвън в предверието се намира любимата ми икона с триизмерно изображение на Христос, бял гълъб с маслиново клонче и Господ Бог. Манастирският комплекс се превърна в развит туристически обект и по продължението на пешеходната алея до манастира са разположение много сергии, магазинчета и заведения. Тук се продават така известните за региона - сладко от бели череши и сладко от зелени смокини . Има платен паркинг за миряните, дошли да се поклонят и помолят, но също така може да спрете и някъде по пътя.
Препоръчвам ви да седнете в ресторант Джамура покрай река Чая и да хапнете пържена пъстърва с домашни пържени картофки.
Асенова крепост - не бях ходила там повече от 5 год. (последно ме води едно гадже да гледаме метеоритния дъжд). Малко се отплеснах, но идеята е че най-накрая някой се е сетил, че са необходими подобрения по крепостта, за да се привлече по-голям приток туристи и съответно повече парични средства. Построили са удобни стълби и вече не се налага да катерите камъните като скална коза. Самата крепост, църквата, панорамната гледка към планината и пътят, който се вие като змия, някъде там долу - всичко това си заслужава да се види. Веднага щом излезете от Асеновград свиване вдясно нагоре към крепостта. До нея се стига по асфалтова алея, която е около 2 км. Може да се извърви пеша, както правят Асеновградчани или пък с кола. Горе има платен паркинг, но може да паркирате и на пътя. Входът за крепостта е 3 лева.
Асеновград е градът с най-много черкви. Лично аз обичам да ходя в "Църквата с рибките". Не знам истинското й име, но тази църква е най-известна заради параклиса си с извираща вода, в която живеят черни рибки. Поверието е, че ако сте праведен човек, рибките ще изплуват пред вас и обратно, ако сте грешен човек, рибките няма да се покажат. Църквата се намира в центъра на града и е силно предпочитана за кръщенета и друго църковни празници заради двора, изпълнен с красиви декоративни кътчета и фонтан.
Дестинация 2: Копривщица
Време: 1 ден
Препоръчвам ви да посетите Копривщица по случай възстановката на Априлското възстание. Самият спектакъл, костюмите, конският тропот по калдъръма, гърмежите на пушки ще събудят у вас патриотизъм, неподозиран дори за мен самата. Да не говорим колко живописна е Копривщица - тучни поляни, дъх на окосено сено, разкошна архитектура и гостоприемни хора. Купете си от туристическия център (Купчийницата) общ билет за всички къщи-музеи (родните къщи на Каблешков, Бенковски, Каравелов, Дебелянов + Лютовата къща), обиколката им ще ви отнеме около 2 часа. Минете през "Мостът на първата пушка".
Приятно място за хапване се оказа механа "Чучура" - пържен барабой (картофи) и чудесни местни сирена. В Копривщица може да отседнете в къща за гости, цените са много прилични (35-50 лв.), а стопаните са приветливи и мили хора. Нас ни гостиха с топли бухтички с боровинково сладко и пресни ягодки от градината. Дано баба ми не се разсърди, но тези бухти бяха по-вкусни дори от нейните.
Време: 2 дни
Отдавна исках да посетя най-малки град в България, известен с руйното си червено вино и впечатляващите скални пирамиди. Ние отседнахме в хотел Мелник, който обаче не бих препоръчала. Плюсове: уникална панорамна гледка към скалните пирамиди и централната уличка, безплатен паркинг за гостите, прилични хотелски стаи. Минуси : нощувката е 70 лв, а масово останалите хотелчета са около 50 лв., закуската е меко казано отвратителна, вехта и остаряла база. Лично аз си харесах хотелче "Деспот Слав" но ми извъртяха много неприятен номер с предварителната резервация, така че бъдете внимателни при потвърждението на нощувките.
Препоръчвам винения магазин Winery Gallery - където може да намерите вино от околните винарни. Аз много исках да посетя винарна "Вила Мелник" до село Хърсово, но не остана време. Но вино може да намерите дори по улицата, стига само душата ви да иска. Мен лично един дядо ме прецака като ми продаде негово домашно вино, което при първа глътка беше отлично, но в хотела установих, че в бутилката е леко кипнало и не е годно за пиене. Все още не съм отворила бутилката от Кордопуловата къща и трепна в очакване да не би и там да са ме изиграли :)
Ресторантите в Мелник не са никак евтини, нито пък виното, което сервират в тях (противно на очакванията ми). Ние похапнахме в "Чавковата къща" след предварителна проверка в tripadvisor и беше вкусно. Особено бялото сирене с орехи и мед, което отлично се съчета с вино "Бял мелник" на Логодаж (трябва да подкрепяме местното производство). Седнахме в "Алексова къща" където обслужването беше под всякаква критика, а и храната беше посредствена.
Село Рожен е на 7 км. от Мелник и там се намира Роженският манастир - старинен манастир с с красива градина и страхотна гледка към скалните пирамиди. След това може да поемете към село Златолист, което е доста трудно за намиране, да не говорим че пътят до там е доста труден - каменист и прашен. Мястото е много свято, защото там е живяла и починала лечителката и гадателката Преподобна Стойна. Неочаквано за нас имаше сериозен наплив от хора, явно не само аз бях гледала предаването по БТВ за личността на Преподобна Стойна. Освен родната й къща, може да запалите свещ в каменната черква, както и да напишете своята молитва на хартия и да я пуснете в кутията за пожелания. Дворът на къщата е много приветлив и уютен, с много цветя и люлки по дърветата. Тази разходка особено ми допадна, защото мястото ме зареди с много положителна енергия.
Сандански е финална точка в моя разказ. Градът ще ви очарова с просторния си парк Св. Врач, с езерото с лебеди и патета, със свежия въздух, с готината главна улица и с тълпите от туристи. Като курортен град цените са доста завишени що се отнася до хотелско настаняване и заведения за хранене. За съжаление ние не попаднахме на качествен ресторант.
Надявам се да съм ви дала достатъчно вдъхновение или поне повод за усмивки.
*Специални благодарности на фотографа.
Няма коментари
Публикуване на коментар
Благодаря ви, че прочетохте ревюто ми и ще се радвам да оставите коментар!